Звездите светят над нас - Страница 88

Полицейският комисар попита:

— Ами мотивите? Защо би причинила това на съпруга си?

— Разговарях с някои от прислужниците. Лара Камерън е луда по своя мъж. Единственото, за което някога са се карали, са били концертните му турнета. Тя искала той да си стои у дома.

— И сега той си стои у дома.

— Точно така.

Прокурорът запита:

— А тя какво казва? Отрича ли?

— Още не съм разговарял с нея. Исках преди това да обсъдим с вас дали е налице казус.

— Каза, че Филип Адлър може да разпознае Шоу?

— Да.

— Добре.

— Защо не изпратиш някой от хората си да разпита Лара Камерън? Да видим какво ще каже тя.

Лара се съвещаваше с Хауард Келър, когато по уредбата се чу:

— Дошъл е лейтенант Манчини, който иска да говори с вас.

— За какво? — намръщи се Лара.

— Не каза.

— Нека влезе.

Лейтенант Манчини се намираше в деликатно положение. Без сигурни доказателства щеше да е трудно да изкопчи каквото и да е от Лара Камерън. „Но трябва да опитам“, мислеше той. Не очакваше, че ще види Хауард Келър.

— Добър ден, лейтенанте.

— Добър ден.

— Нали познавате Хауард Келър?

— Разбира се. Най-добрият питчър в Чикаго.

— С какво мога да ви бъда полезна? — попита Лара.

Това беше най-трудното. „Първо да установим, че тя е познавала Джеси Шоу и да започнем оттам.“

— Арестувахме нападателя на съпруга ви — той наблюдаваше изражението й.

— Така ли? Какво…?

Хауард Келър се намеси:

— Как го заловихте?

— Заложил часовника, който мис Камерън е подарила на съпруга си. — Манчини отново погледна Лара. — Името му е Джеси Шоу.

Изражението й не се промени изобщо. „Бива си я, рече си Манчини. Дамата си я бива.“

— Познавате ли го?

Лара се намръщи.

— Не. Трябва ли да го познавам?

„Първата й грешка, помисли Манчини. Ще я хвана.“

— Работи като строител на един от вашите обекти в Чикаго. Работил е и на строежа ви в Куинс. Управлявал е крана, който е убил един човек — престори се, че проверява в бележника си. — Някой си Бил Уитман. Определили са го като нещастен случай.

Лара преглътна:

— Да…

Преди да може да продължи, Келър проговори:

— Вижте, лейтенанте, в компанията работят стотици хора. Нали не очаквате, че познаваме всички?

— Не познавате ли Джеси Шоу?

— Не. И съм сигурен, че мис Камерън…

— Бих предпочел да го чуя от нея самата, ако нямате нищо против.

Лара каза:

— Изобщо не съм чувала за него.

— Били са му платени петдесет хиляди долара, за да нападне вашия съпруг.

— Аз… не мога да повярвам! — лицето й внезапно пребледня.

„Сега ще се заема с нея“, рече си Майчини.

— Нищо ли не знаете за това?

Лара се втренчи в него, очите й изведнъж заблестяха гневно.

— Нима предполагате…? Как смеете?! Ако някой го е изпратил, искам да знам кой!

— Това иска и съпругът ви, мис Камерън.

— Говорили сте за това с Филип?

— Да. Аз…

След миг Лара излетя от кабинета си.

Когато Лара пристигна в апартамента им, Филип си събираше багажа непохватно, заради осакатената си ръка.

— Филип… какво правиш?

Той се обърна да я погледне, сякаш я виждаше за пръв път.

— Заминавам.

— Защо? Не вярваш на тази… тази ужасна история, нали?

— Стига вече лъжи, Лара.

— Но аз не лъжа. Трябва да ме изслушаш. Нямам нищо общо със случилото се. Не бих ти причинила болка за нищо на света. Обичам те, Филип.

Той се обърна към нея.

— Полицаите казаха, че този човек работи при теб. Че са му били платени петдесет хиляди долара, за да… направи това.

Тя поклати глава.

— Не знам нищо. Знам само, че нямам нищо общо с това. Вярваш ли ми?

Той я гледаше мълчаливо.

Лара остана дълго така, после се обърна и слепешката излезе от стаята.

Филип прекара безсънна нощ в един хотел в центъра. Образът на Лара непрестанно изникваше в съзнанието му. „Искам да науча нещо повече за тази фондация. Бихме могли да се видим и да поговорим…“

„Женен ли сте? Разкажете ми за себе си…“

„Когато слушам изпълнението ти на Скарлати, аз се пренасям в Неапол…“

„Сънувам една мечта от тухли, бетон и стомана и я осъществявам…“

„Дойдох в Амстердам, за да те видя…“

„Искашли да дойда с теб в Милано…?“

„Ще ме разглезиш“ — „Точно това смятам да направя…“

„А топлотата, съчувствието, грижите на Лара? Нима толкова много съм се лъгал в нея?“

Филип отиде в полицейския участък, където го очакваше лейтенант Манчини. Той го отведе в малка зала с подиум в единия край.

— Искаме само да го посочите сред наредените в редица мъже.

„За да го свържат с Лара“, помисли Филип.

В редицата бяха строени шестима мъже, приблизително с еднаква конструкция и на еднаква възраст. Джеси Шоу беше по средата. Когато Филип го видя, усети, че нещо в главата му започна да пулсира. Чуваше гласа му — „Дай портфейла! — Усещаше ужасната болка от ножа, разрязал китката му. Нима Лара би ми причинила това?“

„Ти си единственият мъж, когото съм обичала“.

Лейтенант Манчини му говореше:

— Гледайте добре, мистър Адлър.

„Отсега нататък ще работя вкъщи. Филип има нужда от мен…“

— Мистър Адлър…

„Ще ти намерим най-добрите лекари в света…“ — Тя бе до него всеки миг, обслужваше го, грижеше се за него. „Щом Мохамед не отива при планината…“

— Бихте ли го посочили?

„Омъжих се за теб, защото бях лудо влюбена в теб. Все още съм влюбена. Дори никога вече да не се любим, за мен няма значение. Искам само да си смени да ме обичаш…“

Тя беше казала истината.