Звездите светят над нас - Страница 87

К оглавлению

М. Мистър Шоу, знаете ли кой е Филип Аддър?

Ш. Не. Трябва ли да знам?

М. Никой ли не ви плати, за да го нападнете?

Ш. Казах ви. Никога не съм чувал за него.

М. Полицаите в Чикаго са намерили петдесет хиляди долара в апартамента ви. Откъде са тези пари?

Ш. (Не отговаря.)

М. Мистър Шоу?

Ш. Спечелих ги на комар.

М. Къде?

Ш. На състезания… футболни залагания… нали знаете.

М. Късметлия сте, нали?

Ш. Да. Предполагам.

М. В момента работите в Чикаго. Така ли е?

Ш. Да.

М. Някога работили ли сте в Ню Йорк?

Ш. Ами, да, веднъж.

М. Тук имам един полицейски доклад, в който се казва, че сте работили на един строеж в Куинс като кранист и кранът е убил техническия ръководител Бил Уитман. Вярно ли е?

Ш. Да. Беше нещастен случай.

М. Колко време работехте на строежа, когато това се случи?

Ш. Не помня.

М. Нека опресня паметта ви. Работили сте там от седемдесет и два часа. Долетели сте от Чикаго един ден преди инцидента и след два дни сте отлетели обратно. Вярно ли е?

Ш. Предполагам.

М. Според статистиката на Америкън Еърлайнс вие сте долетял от Чикаго в Ню Йорк и два дни преди нападението срещу Филип Адлър, а на следващия ден сте отлетели обратно. Каква беше целта на това кратко посещение?

Ш. Исках да гледам някои пиеси.

М. Помните ли заглавията на пиесите, които гледахте?

Ш. Не. То не беше скоро.

М. По време на нещастния случай с крана кой беше ваш работодател?

Ш. „Камерън Ентърпрайзис“.

М. А на строежа, на който работите сега в Чикаго?

Ш. „Камерън Ентърпрайзис“.

Хауард Келър беше на съвещание с Лара. През последния час обсъждаха как да контролират щетите и как да компенсират отрицателните публикации срещу компанията. В края на съвещанието Лара попита:

— Има ли нещо друго?

Хауард се намръщи. Някой му беше казал да предаде нещо на Лара, но той не можеше да си спомни какво. „Е, както и да е, сигурно не беше нещо важно.“

Симс — икономът — каза:

— Търсят ви по телефона, мистър Адлър. Лейтенант Манчини.

Филип вдигна телефона.

— С какво мога да ви услужа?

— Имам новини за вас, мистър Адлър.

— Какви? Открихте ли човека?

— Бих предпочел да дойда и да поговоря лично с вас. Може ли?

— Разбира се.

— Ще бъда при вас след половин час.

Филип остави слушалката, питайки се какво е това, което детективът не искаше да му каже по телефона. Когато Манчини дойде, Симс го отведе в библиотеката.

— Добър ден, мистър Адлър.

— Добър ден. Какво става?

— Заловихме мъжа, който ви е нападнал.

— Така ли? Изненадан съм. Казахте ми, че е невъзможно да се заловят тези нападатели.

— Той не е обикновен нападател.

Филип се намръщи.

— Неви разбирам.

— Той е строителен работник. Действа в Чикаго и Ню Йорк; Има полицейско досие — нападение с взлом. Заложил е часовника ви и така получихме отпечатъците му — Манчини му показа един ръчен часовник. — Това е часовникът ви, нали?

Филип го гледаше втренчено, но не искаше да го докосне. Видът му отново го върна към ужасния миг, когато мъжът сграбчи китката му и замахна с ножа. Неохотно се пресегна и взе часовника. Погледна отзад на капака, където някои от буквите бяха издраскани.

— Да, това е моят часовник.

Лейтенант Манчини взе обратно часовника.

— Засега ще го задържим като веществено доказателство. Бих искал утре да дойдете в центъра, за да разпознаете мъжа в полицията.

Мисълта, че отново ще се срещне със своя нападател лице в лице изведнъж изпълни Филип с гняв.

— Ще дойда.

— Адресът е Полис Плаза номер едно, стая двеста и дванадесет. В десет часа?

— Добре — той се намръщи. — Какво искахте да кажете е това, че той не е обикновен нападател?

Лейтенант Манчини се поколеба.

— Било му е платено, за да ви нападне.

Филип го зяпна изумен.

— Какво?

— Това не е просто нещастен случай. Били са му платени петдесет хиляди долара, за да ви пореже.

— Не вярвам — бавно промълви Филип. — Кой би платил петдесет хиляди долара, за да ме осакати?

— Вашата жена.

XXXIII

Той е бил нает от вашата жена!

Филип бе зашеметен.

„Лара?“ Би ли могла Лара да направи такова ужасно нещо? И каква можеше да бъде причината?

„Не разбирам защо се упражняваш всеки ден. Не ти предстои концерт…“

„Не се налага да заминеш. Искам да имам съпруг, а не временен заместител… Да не си пътуващ търговец…“

„Тя ме обвини, че съм откраднала диамантената гривна, която ти й подари… Би направила всичко, за да те задържи…“

И Елърби: „Смяташ ли да намалиш концертите?… Говорих с Лара.“

Лара.

На Полис Плаза номер едно имаше съвещание между прокурора, полицейския комисар и лейтенант Манчини. Прокурорът казваше:

— Имаме си работа не с кого да е. Дамата има голямо влияние. Какви сигурни доказателства имате, лейтенанте?

Манчини отговори:

— Направих проверка в отдел „Кадри“ на „Камерън Ентърпрайзис“. Джеси Шоу е бил назначен по молба на Лара Камерън. Попитах дали и друг път тя лично е наемала строителни работници. Отговорът беше „Не“.

— Нещо друго?

— Говори се, че един от шефовете на строителите на име Бил Уитман се е хвалил пред приятели, че знае нещо за Лара Камерън, което ще го направи богат. Малко след това е бил убит от крана, управляван от Джеси Шоу. Шоу е бил изтеглен от Чикаго и преместен в Ню Йорк. След инцидента веднага се завърнал в Чикаго. Няма съмнение, че ударът е бил подготвен. Между другото самолетният му билет е платен от „Камерън Ентърпрайзис“.

— А нападението срещу Адлър?

— Същият маниер на действие. Шоу е долетял от Чикаго два дни преди нападението и си е заминал на следващия ден. Ако не беше проявил алчност, решавайки да получи още малко пари като заложи часовника, вместо да го хвърли, никога не бихме го заловили.