Звездите светят над нас - Страница 86

— Не ме разбрахте — рече Лара. — Случаят е спешен…

— Оценявам го, разбира се. Ще направим всичко възможно. Ще получите поръчката след два или три месеца. Съжалявам, но не можем по-скоро.

Лара трясна слушалката.

— Не мога да повярвам — тя погледна Тили. — Не можем ли да го поръчаме на друга компания?

Тили потърка с ръка челото си.

— Не и за толкова кратък срок. Ако се обърнем към някой друг, трябва да се започне отначало, а другите им клиенти ще бъдат преди нас.

Келър каза:

— Лара, мога ли да поговоря с теб за минута? — той я дръпна настрана: — Не ми е приятно да ти го предложа, но…

— Продължавай.

— … може би твоят приятел Пол Мартин има връзки някъде там. Или може би познава някой.

Лара кимна:

— Добра идея, Хауард. Ще проверя.

След два часа Лара седеше в кабинета на Пол Мартин.

— Не знаеш колко съм щастлив, че ми се обади — каза адвокатът. — Мина толкова време. Господи, изглеждаш прекрасно, Лара.

— Благодаря ти, Пол.

— Какво мога да направя за теб?

Колебливо, Лара промълви:

— Изглежда, че всеки път, когато съм в беда, идвам при теб.

— Аз винаги съм бил на твое разположение, нали?

— Да. Ти си добър приятел — тя въздъхна. — Точно сега ми е нужен добър приятел.

— Какъв е проблемът? Отново стачка?

— Не. Става дума за „Камерън Тауърс“.

Той се намръщи:

— Чух, че върви по график.

— Да. Или поне досега. Мисля, че Стив Мърчисън се опитва да саботира строежа. Замислил е вендета срещу мен. Внезапно на строежа започнаха да се объркват много неща. Досега успявахме да се оправим. Сега… имаме сериозен проблем. Може да отложи пусковия ни срок. Тогава двама от най-големите ни наематели ще се откажат. Не мога да позволя да се случи това.

Тя въздъхна дълбоко, опитвайки се да овладее гнева си.

— Преди шест месеца поръчахме оцветено стъкло на „Ню Джързи Панел енд Глас Къмпани“. Получихме доставката тази сутрин. Не беше това, което сме поръчали.

— Обади ли им се?

— Да, но те ми говорят за два или три месеца. Това стъкло ми трябва след четири седмици. Докато не го поставят, хората няма какво да правят. Спряха работа. Ако сградата не е завършена в срок, ще загубя всичко, което имам.

Пол Мартин я погледна и тихо каза:

— Не, няма. Нека видя какво мога да направя.

Заля я чувство на облекчение.

— Пол… аз… — трудно й беше да го изрази с думи. — Благодаря ти.

Той взе ръката й в своята и се усмихна. — Динозавърът все още е жив. До утре ще имам някаква новина за теб.

На другата сутрин личният телефон на Лара иззвъня за пръв път от месеци наред. Тя нетърпеливо го вдигна:

— Пол?

— Здравей, Лара. Поговорих си с някои от моите приятели. Няма да е лесно, но ще стане. Обещаха да го доставят след една седмица, считано от понеделник.

В деня, когато очакваше доставката на стъклото, Лара отново се обади на Пол Мартин.

— Стъклата все още не са дошли, Пол.

— О? — мълчание. — Ще проверя — гласът му стана по-нежен. — Знаеш ли, единственото хубаво нещо на всичко това е, че отново разговарям с теб, бебче.

— Да. Аз… Пол… ако не получа стъклата навреме…

— Ще ги имаш. Не се предавай.

До края на седмицата все още нямаше никаква вест. Келър дойде в кабинета на Лара.

— Току-що говорих с Тили. Крайният срок е петък. Ако стъклата пристигнат дотогава, ще успеем. Иначе — край.

До четвъртък — нищо.

Лара отиде на строежа. Там нямаше работници. Небостъргачът се издигаше величествено в небесата, засенчвайки всичко наоколо. Щеше да бъде красива сграда. Нейният паметник. „Няма да оставя да го провалят“, с ярост си каза Лара.

Тя отново се обади на Пол Мартин.

— Съжалявам, но мистър Мартин не е в кабинета си. Да му предам ли нещо? — попита секретарката му.

— Помолете го да ми се обади, моля — каза Лара. Обърна се към Келър. — Имам подозрение, което бих искала да провериш. Проучи дали собственикът на тази фабрика за стъкло случайно не е Стив Мърчисън.

След тридесет минути Келър се върна в кабинета й. Беше пребледнял.

— Е? Разбра ли чия собственост е компанията за стъкло?

— Да — бавно рече той. — Регистрирана е в Делауер. Собственост е на „Етна Ентърпрайзис“.

— „Етна Ентърпрайзис“?

— Точно така. Те са я купили преди една година. „Етна Ентърпрайзис“ е Пол Мартин.

XXXII

Негативните публикации за „Камерън Ентърпрайзис“ продължаваха. Репортерите, който по-рано с готовност възхваляваха Лара, сега се нахвърлиха срещу нея. Джери Таунзенд отиде да поговори с Хауард Келър.

— Безпокоя се — каза Таунзенд.

— Какъв е проблемът?

— Следиш ли пресата?

— Да. Развихрили са се.

— Тревожа се за приема по случай рождения й ден, Хауард. Изпратих поканите. Откакто започнаха тези лоши публикации, получавам само откази. Копелетата се страхуват да не би да се заразят. Пълно фиаско.

— Какво предлагаш?

— Да отменим приема. Ще измисля някакво извинение.

— Мисля, че си прав. Не бих искал да изпадне в неловко положение.

— Добре. Тогава ще го отменя. Ще кажеш ли на Лара?

— Да.

Обади се Тери Хил.

— Току-що ме уведомиха, че си призована да дадеш показания пред съдебните заседатели, които ще решат дали да изпратят делото в съда. Вдругиден в Рино. Ще дойда с теб.

XXXIV

Стенограма от разпита на Джеси Шоу, проведен от лейтенант Сал Манчини.

М. Добро утро, мистър Шоу. Аз съм лейтенант Манчини. Знаете ли, че разговорът ни ще бъде записван от стенограф?

Ш. Разбира се.

М. И се отказвате от правото си на адвокат?

Ш. Не ми трябва адвокат. Просто намерих един часовник, за бога, а те ме довлякоха чак тук, като че ли съм някакво животно.