Звездите светят над нас - Страница 85

К оглавлению

Лара кипеше от гняв.

— Разбирам. С колко ще ни забави това?

— Още не съм съвсем сигурен.

— Кажи им да го ускорят.

В кабинета й влезе Келър.

— Опасявам се, че банките започват да нервничат, Лара. Не знам още колко време ще мога да отлагам.

— Само докато завършим „Камерън Тауърс“. Ние сме почти на финала, Хауард. Остават ни само три месеца до пусковия срок.

— Казах им го — въздъхна той. — Добре. Пак ще разговарям стях.

Гласът на Кати прозвуча по уредбата:

— Мистър Тили е на първа линия.

Лара погледна Келър и каза:

— Не си отивай. Да? — вдигна телефона тя.

— Имаме още един проблем, мис Камерън.

— Слушам.

— Асансьорите не работят както трябва. Програмите не са синхронизирани, всички сигнали са объркани. Натискате копче за надолу и се качвате нагоре. Натискате осемнадесетия етаж, слизате в мазето. Никога досега не бях виждал подобно нещо.

— Мислиш ли, че е направено нарочно?

— Трудно е да се каже. Би могло да бъде и нехайство.

— Колко време ще е нужно, за да ги оправят?

— Вече съм извикал специалисти.

— Пак ми се обади — тя остави слушалката.

— Наред лй е всичко? — попита Келър.

Лара отбягна отговора.

— Хауард, чувал ли си нещо за Стив Мърчисън напоследък?

Той я погледна изненадан.

— Не. Защо?

— Просто се питах.

Консорциумът от банкери, финансирали „Камерън Ентърпрайзис“ имаше значителни основания за тревога. Не само „Камерън Ентърпрайзис“ имаха неприятности, повечето от корпорациите, които им бяха клиенти, се натъкваха на сериозни проблеми. Спадането на рисковите облигации се превърна в истинска катастрофа, в осакатяващ удар за корпорациите, разчитали на тях.

В стаята с Хауард Келър седяха шестима банкери. Атмосферата беше мрачна.

— Имаме изтекли полици за почти сто милиона долара — каза техният говорител. — Боя се, че повече не можем да се съобразяваме с „Камерън Ентърпрайзис“.

— Забравяте няколко неща — припомни Келър. — Първо, очакваме буквално всеки ден да бъде възстановено разрешителното за казиното ни в Рино. Паричните приходи от него ще бъдат повече от достатъчно, за да покрият всеки дефицит. Второ, „Камерън Тауърс“ върви точно по график. Ще бъде завършен след деветдесет дни. Вече седемдесет процента от сградата са дадени под наем и мога да ви уверя, че в деня на завършването всички ще се борят за място в нея. Господа, парите ви не могат да бъдат на по-сигурно място. Не забравяйте, че имате работа с вълшебството на Лара Камерън.

Мъжете се спогледаха. Говорителят рече:

— Нека да обсъдим това помежду си и после да ви се обадим.

— Чудесно. Ще предам това на мис Камерън.

Келър докладва на Лара.

— Мисля, че ще се съгласят с нас. Но през това време ще се наложи да продадем още някои от авоарите ни, за да се задържим над повърхността.

— Направи го.

Лара отиваше на работа рано сутрин и се прибираше късно вечер, като отчаяно се бореше да запази империята си. Двамата с Филип се виждаха твърде рядко. Лара не искаше той да знае колко много неприятности има. „Той си има достатъчно проблеми, мислеше тя. Не мога да го натоварвам допълнително.“

В шест часа сутринта в понеделник Тили позвъни по телефона:

— Мисля, че е най-добре да дойдете тук, мис Камерън.

Прониза я лошо предчувствие.

— Какво е станало?

— Бих искал да видите сама.

— Тръгвам.

Лара се обади на Келър.

— Хауард, отново е възникнал някакъв проблем в „Камерън Тауърс“. Ще мина да те взема.

След половин час двамата пътуваха към строежа.

— Тили не каза ли какъв е проблемът? — попита Келър.

— Не, но аз вече не вярвам в нещастни случайности. Мислех за това, което ти ми каза. Стив Мърчисън ужасно искаше този имот, но аз му го отнех.

Когато пристигнаха на обекта, видяха каси с огромни оцветени стъклени плоскости. Продължаваше разтоварването на още каси от камиони. Тили забърза към Лара и Келър.

— Радвам се, че дойдохте.

— Какъв е проблемът?

— Това не са стъклата, които сме поръчали. Сгрешен е и цветът, и размерите. Няма начин да паснат на строежа ни.

Лара и Келър се спогледаха.

— Не може ли да ги режем на място? — попита Келър.

Тили поклати глава.

— В никакъв случай. Ще получим планина от силикат.

Лара проговори:

— На кого сме ги поръчали?

— На „Ню Джързи Панел енд Глас Къмпани“.

— Ще им се обадя. Какъв да бъде крайният срок?

Тили започна да пресмята.

— Ако ги доставят до две седмици, ще можем да се вместим в графика. Ще видим зор, но ще успеем.

— Да вървим — обърна се Лара към Келър.

Ото Карп беше директорът на „Ню Джързи Панел енд Глас Къмпани“. Той веднага взе телефона.

— Да, мис Камерън? Разбрах, че имате някакъв проблем.

— Не — рязко отвърна Лара, — вие имате проблем. Доставили сте несъответстващи стъкла. Ако до две седмици не получа правилната поръчка, ще ви съдя, докато ви ликвидирам. Бавите строеж за триста милиона долара.

— Не разбирам. Бихте ли почакали малко, моля?

Той се бави почти пет минути и когато отново се обади по телефона, каза:

— Ужасно съжалявам, мис Камерън. Поръчката е била погрешно записана. Станало е…

— Не ме интересува какво е станало — прекъсна го Лара. — Това, което искам, е да изпълните и да доставите поръчката ни.

— Ще се радвам да го направя.

Лара изпита чувство на облекчение.

— Кога най-бързо можем да я получим?

— След два или три месеца.

— Два или три месеца! Невъзможно? Трябва ни сега.

— Бих бил щастлив да ви услужа, но за нещастие доста сме закъснели с поръчките — каза Карп.