Звездите светят над нас - Страница 64

— За нас е голяма чест, мистър Адлър.

Донесоха им бутилка шампанско от заведението и те вдигнаха тост.

— За нас! — сърдечно пожела Филип.

— За нас.

Филип поръча два от специалитетите на заведението — osso buco и penne all’arrabbiata. Непрекъснато говореха и имаха чувството, че винаги са се познавали. Постоянно ги прекъсваха хора, които идваха да поздравят Филип и да му поискат автограф.

— Все така е, нали? — попита Лара.

Филип вдигна рамене.

— Това е неизбежно. За всеки два часа на сцената прекарвам безкрайни часове в даване на автографи или интервюта.

Сякаш в потвърждение на думите му, бе прекъснат, за да даде още един автограф.

— Ти направи това турне прекрасно за мен — въздъхна Филип. — Лошото е, че утре трябва да замина за Венеция. Много ще ми липсваш.

— Никога не съм била във Венеция — каза Лара.

Реактивният самолет ги чакаше на летище „Линате“. Когато го съзря, Филип изумен попита:

— Това ли е твоят самолет?

— Да. Ще ни откара във Венеция.

— Ще ме разглезиш.

— Имам такива намерения — тихо рече Лара.

След тридесет и пет минути се приземиха във Венеция на летище „Марко Поло“, където ги чакаше лимузина, за да ги откара до близкия пристан. Оттам щяха да вземат моторница до остров Джудека, където се намираше хотел „Чиприани“.

— Запазих два апартамента — каза Лара. — Реших, че така е по-дискретно.

В моторницата на път за хотела тя попита:

— Колко време ще останем тук?

— Само една нощ за съжаление. Давам рецитал в „Ла Фениче“, след което заминаваме за Виена.

Лара потръпна от удоволствие при това „заминаваме“. Предишната вечер бяха говорили за това.

— Бих искал да бъдеш с мен, колкото може по-дълго — каза Филип, — но сигурна ли си, че не преча на нещо по-важно?

— Няма нищо по-важно.

— Ще се чувстваш ли добре сама днес следобед? Аз ще бъда зает с репетиция.

— Ще се оправя — увери го Лара.

След като се настаниха в хотела, Филип я взе в прегръдките си.

— Сега трябва да вървя, но тук има какво да се види. Приятно разглеждане на Венеция. Ще се видим по-късно.

Те се целунаха, но кратката целувка премина в продължителна.

— По-добре да тръгвам, докато мога — промърмори Филип, — иначе изобщо няма да мога да мина през фоайето.

— Приятна репетиция — засмя се Лара.

Филип тръгна, а тя позвъни по телефона на Хауард Келър.

— Къде си? — попита той. — Опитвах се да се свържа с теб.

— Във Венеция съм.

Настъпи пауза.

— Да не купуваме някой канал?

— Проучвам въпроса — засмя се Лара.

— Наистина трябва да си тук. Има много работа. Младият Франк Роуз представи някои нови планове. Харесват ми, но ми е нужно и твоето одобрение, за да…

— Щом ти харесват, действай — прекъсна го Лара.

— Не искаш ли да ги видиш? — гласът на Келър звучеше изненадано.

— Не сега, Хауард.

— Добре. За преговорите по имота на Уест Сайд ми е необходимо съгласието ти, за да…

— Имаш го.

— Лара… добре ли си?

— Никога не съм била по-добре.

— Кога ще се върнеш?

— Не знам. Ще поддържаме връзка. Дочуване, Хауард.

Венеция беше вълшебен град, сътворен сякаш от Просперо. Лара го разглежда цял следобед. Мина през площада „Сан Марко“, посети Двореца на Дожите и камбанарията, разходи се по оживената Рива дели Скиавони, но навсякъде мислеше за Филип. Вървеше из малките криволичещи улички, населени с магазини за бижута, за кожени стоки, с ресторанти, отби се да купи скъпи пуловери, шалове и бельо за секретарките си, портфейли и вратовръзки за Келър и някои от другите мъже. В един бижутериен магазин купи на Филип часовник „Пиаже“ със златна верижка.

— Моля, надпишете го „На Филип с любов, от Лара.“

Самото споменаване на името му я накара да почувства липсата му.

Когато Филип се върна, двамата пиха кафе в свежата градина на „Чиприани“. Лара гледаше Филип и си мислеше: „Това би било идеално място за меден месец.“

— Имам подарък за теб — тя му подаде кутийката с часовника.

Той я отвори и се втренчи в него.

— Господи, сигурно струва цяло състояние! Лара, не биваше.

— Не ти ли харесва?

— Разбира се, че ми харесва. Прекрасен е, но…

— Шшшт! Носи го и си мисли за мен.

— Нямам нужда от него, за да мисля за теб, но ти благодаря.

— В колко часа трябва да тръгнем за театъра? — попита Лара.

— В седем.

Лара погледна новия му часовник и невинно подхвърли:

— Значи имаме два часа.

Театърът бе препълнен. Публиката лесно се възпламеняваше, аплодираше и викаше след всяко произведение.

След концерта Лара отиде при Филип зад кулисите. Всичко бе повторение на Лондон, Амстердам и Милано, а жените бяха още по-нетърпеливи и пламенни. В стаята имаше поне пет-шест красиви жени и Лара се питаше с коя ли би прекарал нощта Филип, ако тя не беше там.

Вечеряха в легендарния „Хари’с бар“, където ги посрещна сърдечно самият собственик Ариго Чиприани.

— Какво удоволствие е да ви видим тук, синьоре, синьорина. Моля, заповядайте!

Той ги отведе до една ъглова маса. Поръчаха си специалитета „Белини“. Филип се обърна към Лара:

— Препоръчвам ти pasta e fagioli за начало. Никъде не я правят по-хубава.

По-късно Филип не си спомняше какво е вечерял. Той бе омаян от Лара. Разбираше, че се влюбва в нея и това го ужасяваше. „Не мога да се обвързвам, мислеше той. Това е невъзможно. Аз съм номад.“ Не желаеше да мисли за момента, когато тя ще го напусне, за да се Върне в Ню Йорк. Искаше да удължи вечерта, колкото е възможно повече.

Когато се нахраниха, Филип каза:

— В Лидо има казина. Играеш ли хазартни игри?