Звездите светят над нас - Страница 47

К оглавлению

ЧАСТ ТРЕТА

XVI

— Хауард, утре сутринта заминавам за Лондон.

— По какъв въпрос? — попита Келър.

— Лорд Макинтош ме кани да разгледам един имот, който го интересува. Предлага ми съдружие.

Брайън Макинтош бе един от най-богатите английски предприемачи в областта на недвижимите имоти.

— В колко часа заминаваме? — попита Келър.

— Реших да замина сама.

— О?

— Искам да останеш тук и да държиш всичко под око.

Той кимна:

— Добре, ще се постарая.

— Знам. Винаги мога да разчитам на теб.

Пътуването до Лондон мина спокойно. Частният „Боинг 727“, който Лара бе купила, излетя сутринта и кацна на летище Лутън край Лондон. Лара не подозираше, че скоро в живота й ще настъпи промяна.

Когато влезе във фоайето на хотел „Клариджис“, Лара бе посрещната от управителя Роналд Джоунс.

— За нас е удоволствие, че отново ни гостувате, мис Камерън. Ще ви покажа апартамента ви. Между другото, вече се получиха съобщения за вас.

Оказа се, че са повече от десет.

Апартаментът бе чудесен. Имаше цветя от Брайън Макинтош и от Пол Мартин, шампанско и ордьоври от хотела. Телефонът започна да звъни още с влизането й. Търсеха я от всички краища на Съединените щати.

— Архитектът иска да направи някои промени в проекта. Това ще ни струва цяло състояние…

— Доставчиците на цимент стачкуват…

— Първа национална спестовна каса желае да участва в следващата ни сделка…

— Кметът иска да знае дали ще можете да Дойдете в Лос Анжелис за откриването. Предвижда голяма церемония…

— Тоалетните чинии още не са пристигнали…

— Лошото време ни бави. Изоставаме от графика…

Всеки проблем изискваше нейното решение и когато най-после приключи, Лара се почувства изтощена. Вечеря сама в стаята си, после се загледа през прозореца в ролсройсовете и бентлитата, които спираха пред входа на хотела откъм Брук Стрийт. Обзе я опияняващо чувство на гордост. „Малкото момиче от Глейс Бей стигна далеч, татко.“

На другата сутрин Лара и Брайън Макинтош отидоха да разгледат въпросния парцел. Той беше огромен — две мили по протежение на реката, заети от стари, порутени сгради и складове.

— Британското правителство ще ни направи много данъчни облекчения заради благоустрояването на цялата тази част от града — обясни й Макинтош.

— Бих искала да си помисля — отвърна Лара.

За себе си тя вече бе взела решението.

— Между другото, за довечера имам билети за концерт — рече Макинтош. — Жена ми ще бъде на събрание в клуба си. Обичате ли класическа музика?

Лара не се интересуваше от класическа музика.

— Да.

— Филип Адлър ще свири Рахманинов — той я погледна, очаквайки реакцията й.

Тя изобщо не бе чувала за Филип Адлър.

— Чудесно — рече Лара.

— Добре. След концерта ще вечеряме в „Скотс“. Ще мина да ви взема в седем.

„Защо казах, че харесвам класическа музика?“ — зачуди се Лара. Би предпочела да вземе топла вана и да си легне. — „Е, хайде, още една вечер не е от значение. Ще отлетя за Ню Йорк на сутринта.“

„Фестивал Хол“ бе препълнен от любители на музиката. Мъжете бяха облечени официално, жените носеха красиви вечерни рокли. Това беше галавечер и голямата зала бе изпълнена с нетърпеливо очакване.

Брайън Макинтош купи от разпоредителката програми и двамата заеха местата си. Той подаде програма на Лара, която й хвърли един поглед. Лондонската филхармония… Филип Адлър ще изпълни Концерт за пиано номер три в ре минор, опус 30, от Рахманинов.

„Трябва да се обадя на Хауард и да му напомня за преработените калкулации за парцела на Пето Авеню.“

Диригентът се появи на сцената и публиката започна да ръкопляска. Лара не му обърна внимание.

„Предприемачът в Бостън действа твърде бавно. Трябва му стимул. Ще кажа на Хауард да му предложи премия.“

Публиката отново заръкопляска силно. Един мъж се настани на мястото си пред пианото в центъра на сцената. Диригентът подаде първия такт — концертът започна. Пръстите на Филип Адлър полетяха по клавишите.

Зад Лара някаква жена със силен тексаски акцент се обади:

— Нали е фантастичен? Казах ли ти, Агнес?!

Лара отново опита да се съсредоточи. „Лондонската сделка отпада. Местоположението е неподходящо, разсъждаваше тя. Местоположението, местоположението и пак местоположението, замисли се за един обект близо до Кълъмбъс Съркъл, който й предложиха. Виж, от това би могло да излезе нещо.“

Жената зад нея високо каза:

— Изразът му… е невероятен! Той с един от най-…

Лара се опита да не я слуша.

„Там цената на административна сграда, която ще се дава под наем ще бъде приблизително четиристотин долара на квадратен фут. Ако успея да огранича строителните разходи в рамките на сто и петдесет милиона, цената на земята — до сто двадесет и пет милиона…“

— Боже мой! — възкликна жената отзад.

Лара се стресна от унеса.

— Той е направо блестящ!

Забиха барабани, Филип Адлър изсвири четири такта соло, оркестърът се включи с все по-бързо темпо… Жената едва се сдържаше:

— Само слушай! Музиката преминава от piu vivo в piu mosso. Чувала ли си нещо по-вълнуващо?

Лара стисна зъби.

„Дори приключването без загуба ще бъде приемливо, разсъждаваше тя. Цената на квадратурата, която ще се дава под наем, ще излезе триста и петдесет милиона долара, десетпроцентната лихва ще бъде тридесет и пет милиона, плюс десет милиона експлоатационни разходи…“

Музиката ускоряваше темпото си, ехтеше в залата, изведнъж достигна кулминацията си и спря, Публиката скочи на крака, като аплодираше. Чуваха се викове „Браво!“. Пианистът бе станал и се покланяше.