Звездите светят над нас - Страница 46

Тълпата заръкопляска. Кметът продължи:

— Където и да погледнете, ще видите приноса на Лара Камерън, въплътен в бетон. По-нагоре се намира „Камерън Сентър“, близо до него е „Камерън Плаза“ и половин дузина жилищни строежи. Из цялата страна ще срещнете хотели от веригата „Камерън“.

Кметът се обърна с усмивка към Лара.

— А тя е не само умна, но и красива.

Чу се смях и ръкопляскания.

— Дами и господа — Лара Камерън!

Лара се усмихна пред камерата.

— Благодаря, господин кмете. Аз се чувствам много щастлива, че съм дала малък принос за нашия чудесен град. Баща ми винаги казваше, че причината да се появим на тази земя е… — тя се поколеба. С крайчеца на окото зърна позната фигура в тълпата. Стив Мърчисън. Бе виждала снимките му по вестниците. Какво търси той тук? Лара продължи: — … да я оставим в по-добър вид, когато си отидем от нея. Е, надявам се, че в съвсем малка степен аз съм успяла да направя своето.

Отново се чуха ръкопляскания. Връчиха на Лара предпазна каска и строителна лопата.

— Време е за работа, мис Камерън.

Светкавиците отново запроблясваха. Лара взе лопатата и направи първата копка.

В края на церемонията поднесоха напитки, а телевизионните камери продължиха да отразяват събитието. Когато Лара отново се огледа, Мърчисън не се виждаше никъде.

След половин час Лара бе в лимузината на път към кантората си. Джери Таунзенд седеше до нея.

— Мисля, че мина страхотно — рече той. — Направо страхотно.

— Не беше зле — засмя се Лара. — Благодаря ти, Джери.

Канцелариите на „Камерън Ентърпрайзис“ заемаха целия петнадесети етаж на „Камерън Сентър“. Когато Лара слезе от асансьора на петнадесетия етаж, вече всички знаеха, че пристига. Секретарки и служители усърдно работеха.

Лара се обърна към Джери Таунзенд.

— Ела в кабинета ми.

Кабинетът бе просторен, с ъглово разположение и изглед към града. Лара прегледа някакви документи на бюрото си и вдигна поглед към Джери.

— Как е баща ти? Има ли подобрение?

Какво знаеше тя за баща му.

— Той… не е добре.

— Знам. Страда от хореята на Хънтигтън, нали?

— Да.

Това бе ужасна болест. Бързо прогресираше, водеше към дегенерация, характеризираше се с неволни спазматични гримаси и изстъпления, придружавани със загуба на умствените способности.

— Откъде знаете за баща ми?

— Участвам в директорския съвет на болницата, където го лекуват. Чух двама лекари, които обсъждаха неговия случай.

— Това е неизлечимо — сдържано рече Джери.

— Всичко е неизлечимо, докато открият лек. Направих някои проучвания. Един лекар в Швейцария е напреднал доста в изучаването на болестта. Готов е да се заеме с баща ти. Аз ще се погрижа за разходите.

Джери стоеше като зашеметен.

— Става ли?

Той едва можа да проговори:

— Добре. „Аз изобщо не я познавам, помисли си той. Никой нея познава.“

Историята се пишеше, но Лара бе твърде заета, за да го забележи. Роналд Рейгън бе преизбран, а един мъж на име Михаил Горбачов наследи Черненко като ръководител на СССР.

Лара построи жилищен комплекс за хора с ниски доходи в Детройт.

През 1986 година Айвън Бойски бе глобен сто милиона долара за облагодетелстване като длъжностно лице в търговски скандал и бе осъден на три години затвор.

Лара започна строеж на жилищни кооперации в Куинс. Инвеститорите горяха от желание да споделят магията на нейното име. Група немски банкери инвеститори долетя в Ню Йорк, за да се срещне с Лара. Тя определи срещата веднага след кацането им. Те протестираха, но тя каза:

— Съжалявам, господа, но разполагам само с това време. Заминавам за Хонконг.

Поднесоха на немците кафе. Лара пи чай. Един от немците се оплака от вкуса на кафето.

— Това е специален букет, който приготвят за мен — обясни Лара. — Постепенно се привиква с вкуса му. Заповядайте още една чашка.

В края на преговорите Лара бе получила всичко, което искаше.

Животът й бе серия от интересни и хубави неща, с изключение на един тревожен инцидент. Няколко пъти Лара се бе сблъсквала със Стив Мърчисън при различни имоти, но винаги успяваше да го надхитри.

— Мисля, че трябва да се оттеглим — предупреждаваше я Келър.

— Нека той се оттегли.

Една сутрин пристигна пакет, увит в хубава розова хартия от „Бендъл“. Кати го остави на бюрото на Лара.

— Ужасно тежко е — рече Кати. — Ако е шапка, ще имаш ядове.

Любопитна, Лара го разви и отвори капака. Кутията беше пълна с пръст. Вътре имаше визитка с надпис „Погребално бюро Франк И. Камбъл“.

Всички строителни проекти вървяха добре. Лара прочете, че строежът на едно игрище в града е осуетен поради бюрократични пречки, намеси се, построи го със своята компания и го подари на градския съвет. Това бе широко отразено от средствата за информация. Едно заглавие гласеше: „Лара Камерън е синоним на «Мога да го направя.»“

Тя се срещаше с Пол един или два пъти седмично, но всеки ден разговаряше с него по телефона.

Купи си къща в Саутхамптън и живееше във фантастичен свят на скъпи бижута, кожи и лимузини. Гардеробите й бяха пълни с дрехи от известни дизайнери. „Трябват ми дрехи за училище. — Да не съм пълен с пари. Поискай си нещо от Армията на спасението.“

И Лара поръчваше нов тоалет.

Служителите й бяха нейното семейство. Тревожеше се за тях и бе щедра. Те бяха всичко, което имаше. Помнеше рождените им дни и годишнините им. Помагаше да запишат децата си в добри училища и създаваше фондове за стипендиите им. Когато те се опитваха да й благодарят, Лара се притесняваше. Беше й трудно да изразява чувствата си. Баща й се подиграваше с това и тя бе изградила защитна стена около себе си. „Никой вече няма да може да ме нарани, закле се Лара. Никой.“