Звездите светят над нас - Страница 45

Всяка сутрин Лара ставаше в пет часа и шофьорът й Макс я откарваше на някой от строежите. Тя стоеше, гледаше създаваното от нея и мислеше: „Не беше прав, татко. Мога да събирам наема.“

За Лара денят започваше с шума на пневматичните чукове, с рева на булдозерите, със звъна на метала. Качваше се с раздрънканите временни асансьори до върха на желязното скеле, заставаше там, вятърът духаше в лицето й, а тя си казваше: „Аз притежавам този град.“

Пол Мартин и Лара бяха в леглото.

— Разбрах, че днес отново здраво си сдъвкала няколко от твоите строители.

— Заслужаваха си го — отвърна тя. — Работили са небрежно.

Пол се засмя.

— Е, вече поне не им удряш шамари.

— Но виж какво излезе от това — запознах се с теб, — сгуши се тя до него.

— Трябва да замина за Лос Анжелос. Искам да дойдеш с мен. Можеш ли да се измъкнеш за няколко дни?

— Би било прекрасно, Пол, но е невъзможно. Дните ми са разчетени с хронометър.

Той се изправи и я погледна.

— Може би се пренатоварваш, бебче. Не ставай прекалено заета за мен.

Лара се усмихна и го погали.

— Не се безпокой, това никога няма да се случи.

През цялото време е бил пред очите й, а тя не го е забелязала. Това беше огромен имот на брега в района на Уолстрийт, близо до Световния търговски център. Сега се продаваше. Много пъти Лара бе минавала оттам, ала чак сега виждаше в представите си какво точно трябва да се построи тук — най-високия небостъргач в света. Знаеше какво ще каже Хауард: „Надценяваш възможностите си, Лара. Недей да се захващаш с това.“ Но разбираше, че нищо няма да я спре.

Прибра се в кабинета и събра екипа си на съвещание.

— Ще купим крайбрежния парцел на Уолстрийт — съобщи тя. — Ще построим най-високия небостъргач в света.

— Лара…

— Преди да се изкажеш, Хауард, нека да подчертая няколко неща. Местоположението е идеално — в сърцето на деловия център. Кандидатите да наемат канцеларии точно там ще се изпотрепят. Не забравяйте, че това ще бъде най-високият небостъргач в света. Това е сензация. Ще стане нашият флагман. Ще се нарича „Камерън Тауърс“.

— Откъде ще вземем пари?

Лара му подаде един лист. Келър прегледа цифрите.

— Голям оптимист си.

— Аз съм реалист. Не говорим за каква да е сграда, а за едно бижу, Хауард.

Той мислеше напрегнато.

— Ще надхвърлиш средствата, които можеш да си позволиш.

Лара се усмихна.

— Няма да ни е за първи път.

— Най-високият небостъргач в света… — замислено промълви Келър.

— Точно така. Всеки ден банките ни предлагат пари. Ще приемат предложението ни с готовност.

— Сигурно — Келър я погледна. — Много го искаш, нали?

— Да.

Той въздъхна и огледа групата.

— Добре. Първата стъпка е да получим правото на закупуване на имота.

Лара се усмихна.

— Вече го направих. Имам и още една новина. Стив Мърчисън е преговарял за закупуването на този парцел.

— Спомням си го. Отнехме му парцела за хотел в Чикаго.

„Този път ще оставя нещата така, защото мисля, че не знаеш какво правиш, кучко. Но в бъдеще не заставай на пътя ми, защото ще пострадаш.“

— Точно така.

Мърчисън бе станал един от най-безскрупулните и преуспяващи предприемачи в Ню Йорк.

— Лара, той е опасен човек. Изпитва удоволствие да унищожава хората.

— Излишно се безпокоиш.

Финансирането на „Камерън Тауърс“ мина гладко. Лара беше права. Банкерите разбираха, че най-високият небостъргач в света ще бъде сензация. А името Камерън му придаваше допълнителен престиж. Те желаеха да бъдат свързани с нея.

Лара беше нещо повече от знаменитост. Бе символ за всички жени, икона. „Щом тя може да постигне всичко това, защо да не опитам и аз?“ Нов парфюм бе наречен с нейното име. Канеха я на всички важни обществени прояви, домакините се надпреварваха да я осигурят на вечерите си. Името й на някоя сграда бе сигурен белег за успех.

— Ще създадем своя строителна компания — реши един ден Лара. — Имаме екипи. Ще ги предлагаме срещу заплащане и на други строители.

— Идеята не е лоша — съгласи се Келър.

— Тогава да действаме. Кога ще направим първата копка на „Камерън Тауърс“?

— Сделката се урежда. Бих казал, че след три месеца ще бъде възможно.

Лара се облегна на стола си.

— Представяш ли си го, Хауард? Най-високият небостъргач в света!

Той се запита как ли би изтълкувал Фройд това.

Атмосферата по време на церемонията за първата копка на „Камерън Тауърс“ беше като в огромен цирк. Главната атракция бе принцесата на Америка — Лара Камерън. Събитието бе широко рекламирано във вестниците и по телевизията и събралата се тълпа от двеста души очакваше идването на Лара. Когато лимузината й пристигна, тълпата зарева:

— Ето я!

Лара слезе от колата и се отправи да поздрави кмета, а полицията и охраната едва удържаха тълпата. Хората се блъскаха, крещяха и викаха името й, а светкавиците на фотоапаратите непрекъснато проблясваха. В специално ограден с въжета сектор се бяха събрали банкери, шефове на рекламни агенции, директори на компании, предприемачи, ръководители на проекти, представители на обществеността, архитекти. На стотина фута от тях стояха големи булдозери и багери, готови да започнат работа. Петдесет камиона, наредени един до друг, чакаха да извозват изкопаната маса.

Лара стоеше до кмета и председателя на района Манхатън. Започна да ръми. Джери Таунзенд бързо предложи на Лара чадър, но тя усмихнато отказа.

Кметът заговори пред камерите:

— Днес е голям ден за Манхатън. Церемонията за първата копка на „Камерън Тауърс“ отбелязва началото на един от най-големите строежи в историята на Манхатън. Теренът между шест пресечки ще се превърне в модерен район, който ще включва жилищни сгради, два търговски центъра, конгресен център и най-високия небостъргач в света.