Звездите светят над нас - Страница 15

К оглавлению

15

— Това е голяма работа. Какво общо имаш ти с това?

— Аз сключих сделката — гордо отвърна Лара. — Сградата ще бъде моя собственост.

Стийл тихо подсвирна.

— Браво на теб, миличка.

— Има две условия. Сградата трябва да е готова до тридесет и първи декември, или собствеността й се прехвърля на банката и не бива да струва повече от сто и седемдесет хиляди долара. Можете ли да ги изпълните?

Стийл отново заразглежда плановете. Лара го наблюдаваше как изчислява наум.

— Може да стане — рече най-после той.

Лара едва се въздържа да не извика.

— В такъв случай се споразумяхме.

Те си подадоха ръце.

— Ти си най-хубавият работодател, който съм имал — каза Бъз Стийл.

— Благодаря. Кога най-скоро можете да започнете?

— Ще ти кажа. Утре ще ида в Глейс Бей да разгледам парцела. Ще ти направя сграда, с която ще се гордееш.

Лара си тръгна с усещането, че са й израснали крила.

В Глейс Бей съобщи новината на Чарлс Коун.

— Сигурна ли си, че на тази компания може да се разчита, Лара?

— Знам го — увери го Лара. — Те строят и тук, и в Сидни, и в Халифакс, и в…

Ентусиазмът й беше заразителен.

— Е, тогава ми се струва, че вече сме партньори — усмихнато каза Коун.

— Нали? — сияеше Лара. После си спомни за сделката с Шон Макалистър и усмивката й угасна. „Следващата събота трябва да бъда в Халифакс. Мисля, че можем да отидем заедно.“ Това беше само след два дни.

На другата сутрин Лара подписа договорите. Шон Макалистър я гледаше как си тръгва от кабинета и беше много доволен от себе си. Той нямаше намерение да й даде новата сграда. Едва не се изсмя на глас над нейната наивност. Ще й даде заема, но всъщност ще го даде на себе си. Помисли си как ще люби това прекрасно младо тяло и усети, че получава ерекция.

В Халифакс Лара бе идвала само два пъти. В сравнение с Глейс Бей това беше оживен град, изпълнен с пешеходци, автомобили и магазини, претъпкани със стоки. Шон Макалистър я откара в един мотел в покрайнините на града. Спря на паркинга и я потупа по коляното:

— Почакай тук, докато ни регистрират, сладичката ми.

Лара чакаше в колата, изпаднала в паника. „Продавам себе си. Като курва. Но това е единственото, което имам, а той поне смята, че струвам двеста хиляди долара. Баща ми не е виждал такава сума изобщо през целия си живот. Винаги е бил твърде…“

Ухилен Макалистър отвори вратата на колата:

— Готово. Да вървим!

Изведнъж Лара усети, че не може да си поеме дъх. Сърцето й биеше толкова силно, сякаш щеше да изскочи от гърдите й. „Сигурно получавам инфаркт“, помисли тя.

— Лара, добре ли си? — той я гледаше особено.

„Не. Умирам. Ще ме откарат в болницата и ще умра там. Девствена.“

— Добре съм.

Тя бавно излезе от колата и последва Макалистър в мрачна стая с легло, два стола, очукана тоалетка и миниатюрна баня. Беше попаднала в някакъв кошмар.

— Значи ти е за пръв път, а? — попита Макалистър.

Тя си спомни за момчетата в училище, които я бяха галили, бяха целували гърдите й и се опитваха да пъхнат ръка между краката й.

— Да — отвърна тя.

— Е, не се притеснявай. Сексът е най-естественото нещо на този свят.

Лара гледаше как Макалистър започна да сваля дрехите си. Тялото му беше дебело и отпуснато.

— Съблечи се — заповяда Макалистър.

Тя бавно свали блузата, полата и обувките си. Остана по сутиен и пликчета.

Макалистър огледа фигурата й и се приближи към нея.

— Знаеш ли, че си красива, бебче?

Тя усети мъжката му твърдост да се притиска към тялото й. Макалистър я целуна по устните и това я изпълни с отвращение.

— Съблечи всичко — настоятелно рече той. Приближи се към леглото и свали шортите си. Пенисът му беше голям и червен.

„Това никога не може да влезе в мен, помисли Лара. То ще ме убие.“

— Побързай.

Лара бавно махна сутиена и пликчетата си.

— Боже мой, фантастична си. Ела тук.

Лара се приближи и седна на леглото. Макалистър сграбчи силно гърдите й и тя извика от болка.

— Това беше хубаво, нали? Време ти е да имаш мъж — той я бутна по гръб и разтвори краката й.

Лара изведнъж се паникьоса.

— Аз нямам нищо. Искам да кажа… може да забременея.

— Не се безпокой — успокои я Макалистър. — Няма да го направя в теб.

След миг Лара почувства как прониква в нея, наранявайки я.

— Чакай! — извика тя. — Аз…

На Макалистър не му беше до чакане. Прониза я силен тласък и болката беше мъчителна. Тласъците му се засилваха и Лара захапа ръката си, за да не закрещи. „След миг всичко ще свърши и аз ще притежавам сградата, мислеше тя. И тогава мога да построя още една. И още една…“

Болката стана непоносима.

— Размърдай си задника — викна Макалистър. — Недей само да лежиш така. Движи се!

Тя се опига, но беше невъзможно. Болката беше твърде силна. Изведнъж Макалистър ахна, Лара почувства спазъма на тялото му. Той въздъхна доволно и се отпусна върху нея. Тя бе ужасена.

— Нали каза, че няма…

Той се опря на лакът и откровено рече:

— Скъпа, не можах да се спра, ти си толкова красива. Но не се безпокой. Ако забременееш, ще намеря доктор, който да се погрижи за теб.

Лара се извърна, за да не види отвращението й. Докуцука до банята изранена и кървяща. Застана под душа, оставяйки топлата вода да облива тялото й, мислейки „Свърши се. Направих го. Земята е моя собственост. Ще стана богата.“

Сега оставаше да се облече, да се върне в Глейс Бей и да започне строителството на сградата.

Когато тя излезе от банята, Шон Макалистър каза:

— Беше толкова хубаво, че ще го направим пак.

VI

15