Звездите светят над нас - Страница 14

Лара бе обзета от въодушевление.

— Аз… не знам как да ви благодаря. Ще ида при мистър Макалистър и…

— На твое място не бих го направил — посъветва я Коун. — Нека той дойде при теб.

— Ами ако не дойде…? — разтревожи се Лара.

— Ще дойде — усмихна се Коун.

Той й връчи напечатан договор за наемане на обект.

— Ето ти договор за наем за срок от десет години, както говорихме. Трябва да знаеш, че е условен, в случай че всичките ни изисквания към сградата бъдат удовлетворени — подаде й комплект описания. — Това са нашите спецификации.

Лара прекара нощта в изучаване на чертежите и инструкциите.

На следващата сутрин Шон Макалистър й се обади по телефона.

— Можеш ли да дойдеш да се видим, Лара?

Пулсът й се ускори.

— След петнадесет минути ще бъда при вас.

Той я очакваше.

— Мислих по нашия разговор — рече Макалистър. — Ще ми трябва писмено съгласие за десетгодишния договор за наем от мистър Коун.

— Вече го имам — отвърна Лара и извади договора от чантата си.

Шон Макалистър внимателно го проучи.

— Струва ми се, че е наред.

— Значи ще се споразумеем? — попита Лара, затаила дъх.

— Не — поклати глава Макалистър.

— Но аз мислех…

Той нервно барабанеше с пръсти по бюрото си.

— Да ти призная истината, Лара, не бързам да продавам този парцел. Колкото по-дълго го държа, толкова по-скъп ще става.

Тя то погледна неразбиращо:

— Но вие…

— Искането ти е съвсем необичайно. Нямаш опит. Ще ми е нужно много сериозно основание, за да ти дам този заем.

— Не разби… какво основание?

— Да речем… малък подарък. Кажи ми, Лара, имала ли си вече любовник?

Въпросът я завари напълно неподготвена.

— Аз… не почувства, че сделката й се изплъзва. — Какво общо има…?

Макалистър се наведе към нея.

— Ще бъда откровен с теб, Лара. Намирам те много привлекателна. Искам да спя с теб. Quid pro quo. Това означава…

— Знам какво означава — лицето й бе станало каменно.

— Приеми го по такъв начин. Това е твоят, шанс да направиш нещо от себе си, нали? Да притежаваш нещо, да станеш личност. Да докажеш на себе си, че не си като баща си.

Лара трескаво разсъждаваше.

— Може би никога повече няма да имаш такъв шанс, Лара. Сигурно би искала да помислиш известно време и…

— Не! — гласът й прозвуча глухо в собствените й уши. — Мога да дам отговор сега — тя притисна ръце към тялото си, за да спре да трепери. Цялото й бъдеще, животът й зависеха от следващите й думи.

— Ще легна с теб.

Ухилен, Макалистър стана и се насочи към нея, протегнал дебелите си ръце.

— Не сега — рече Лара. — След като видя договора.

На другия ден Шон Макалистър връчи на Лара договор за банковия заем.

— Договорът е много прост, мила моя. Това е заем от двеста хиляди долара за срок от десет години при лихва осем процента — той й подаде писалка. — Просто подпиши тук, на последната страница.

— Ако нямаш нищо против, искам преди това да го прочета — отвърна Лара и погледна часовника си. — Но сега нямам време. Мога ли да го взема? Утре ще го донеса.

Шон Макалистър сви рамене:

— Добре — и тихо добави: — За нашата срещичка… следващата събота трябва да отида в Халифакс. Мисля, че можем да заминем заедно.

Лара усети, че й се повдига от похотливата му усмивка.

— Добре — гласът й бе почти шепот.

— Така! Подпиши договора, донеси го и сделката влизав сила — той се замисли за миг. — Ще ти трябва добър строител. Позната ли ти е строителната компания „Нова Скотия“?

Лицето на Лара засия:

— Да, познавам главния майстор Бъз Стийл.

Той бе строил едни от най-големите здания в Глейс Бей.

— Хубаво. Те са добър екип. Бих ти ги препоръчал.

— Утре ще говоря с Бъз.

Вечерта Лара показа договора на Чарлс Коун. Не се осмели да му каже за личната й сделка с Макалистър. Прекалено се срамуваше. Коун внимателно прочете договора и когато свърши, го подаде на Лара.

— Бих те посъветвал Да не го подписваш.

— Защо? — изуми се тя.

— Включена е клауза, според която сградата трябва да бъде завършена до тридесет и първи декември, или собствеността й се прехвърля на банката. С други думи, ще стане собственост на Макалистър и нашата компания ще бъде негов наемател. Ти губиш сделката с нас, но си задължена да изплатиш заема с лихвата. Накарай го да промени това.

В ушите на Лара прозвучаха думите на Макалистър: „Всъщност не бързам да продам този парцел. Колкото по-дълго го държа, толкова по-скъп ще става.“

— Няма да се съгласи — поклати глава тя.

— В такъв случай поемаш голям риск, Лара. Може да загубиш всичко, а да имаш дълг от двеста хиляди долара плюс лихвата.

— Но ако завърша сградата навреме…

— Това е едно голямо „ако“. При един строеж ти зависиш от много други хора. Ще се изненадаш колко бъркотии могат да изникнат.

— В Сидни има една много добра строителна компания. Строили са редица неща тук. Познавам главния майстор. Ако той каже, че могат да построят сградата в определения срок, искам да започна.

Отчаяното нетърпение в гласа на Лара го накара да забрави съмненията си.

— Добре, говори с него.

Лара откри Бъз Стийл на скелето на пететажен строеж в Сидни. Той беше прошарен, загрубял мъж над четиридесетте. Посрещна Лара сърдечно:

— Каква приятна изненада. Как са оставили такова хубаво момиче да напусне Глейс Бей?

— Измъкнах се — отвърна Лара. — Имам работа за вас, мистър Стийл.

Той се усмихна:

— Така ли? Какво ще строим? Къща за кукли?

— Не — тя извади проектите, които й бе дал Чарлс Коун. — Ето това е сградата.

Бъз Стийл ги прегледа за миг и изненадан я погледна.