Звездите светят над нас - Страница 54

К оглавлению

— Здравейте. Радвам се, че дойдохте, мис Камерън.

— Благодаря — тя се огледа. — Доста внушително посещение.

Той кимна.

— Да. Предполагам, че сте почитателка на класическата музика?

Лара си спомни музиката, с която бе израсла — „Ани Лори“, „Вървейки през ръжта“, „Родните хълмове“…

— О, да. Баща ми ме възпитаваше с класическа музика.

— Искам още веднъж да ви благодаря за дарението. Наистина проявихте голяма щедрост.

— Вашата фондация ми се струва много интересна. Бих искала да узная нещо повече за нея. Ако…

— Филип, скъпи! Нямам думи! Великолепно!

Отново го наобиколиха.

Лара успя да каже:

— Ако сте свободен някоя вечер през другата седмица…

Филип поклати глава.

— Съжалявам, утре заминавам за Рим.

Лара изведнъж изпита чувство за загуба.

— О!

— Но след три седмици се връщам. Може би тогава бихме могли…

— Чудесно! — възкликна Лара.

— … да прекараме една вечер, разговаряйки за музика.

Лара се усмихна.

— Да. Ще го очаквам с нетърпение.

В този момент двама мъже на средна възраст ги прекъснаха. Единият беше вързал косата си на опашка, другият носеше само една обица.

— Филип! Трябва да ни помогнеш да разрешим спора си. Когато свириш Лист, кое според теб е по-важно — мощно пиано с характерен тембър или по-деликатно пиано, което дава възможност за колоритно нюансиране?

Лара нямаше представа за какво говорят. Впуснаха се в дискусия за неутралната звучност, за дългите тонове и прозрачността. Тя наблюдаваше въодушевения израз на Филип, докато той говореше, и мислеше: „Това е неговият свят. Трябва да намеря начин да вляза в него.“

На другата сутрин Лара пристигна в Манхатънското музикално училище. Обърна се към секретарката в приемната.

— Бих искала да говоря с някого от преподавателите по музика.

— С определен преподавател ли?

— Не.

— Един момент, моля — тя влезе в съседната стая.

След малко към Лара се приближи дребен мъж с прошарена коса.

— Добър ден. Аз съм Ленард Майърс. С какво мога да ви услужа?

— Интересувам се от класическа музика.

— А, искате да се запишете при нас. На какъв инструмент свирите?

— Не свиря на нищо. Искам да науча нещо повече за класическата музика.

— Опасявам се, че не сте попаднала където трябва. Това училище не е за начинаещи.

— Ще ви платя пет хиляди долара за уроци в продължение на две седмици.

Професор Майърс премига.

— Извинете, мис… не разбрах името ви.

— Камерън. Лара Камерън.

— Искате да ми платите пет хиляди долара, за да разговаряме две седмици за класическа музика? — той се затрудни с произнасянето на думите.

— Точно така. Можете да използвате парите за фонд „Стипендии“, ако искате.

Професор Майърс понижи глас.

— Не е нужно. Това ще бъде само между нас двамата.

— Чудесно.

— Кога… а… бихте искали да започнете?

— Сега.

— В момента имам час, но ако ми дадете пет минути…

Лара и професор Майърс седяха сами в класната стая.

— Да започнем отначало. Изобщо знаете ли нещо за класическата музика?

— Много малко.

— Разбирам. Е, има два начина за разбиране на класическата музика: интелектуално и емоционално — започна професорът. — Някой беше казал, че музиката разкрива на човека скритата му същност. Всички големи композитори са били в състояние да постигнат това.

Лара внимателно слушаше.

— Познавате ли някои композитори, мис Камерън?

— Не много — усмихна се тя.

Той се намръщи.

— Наистина не разбирам вашия интерес към…

— Искам да получа някои основни познания, за да мога да разговарям интелигентно с професионален музикант за класиците… Интересува ме главно музиката за пиано.

— Разбирам — Майърс се замисли за миг. — Ще ви кажа как ще започнем. Ще ви дам да изслушате някои компактдискове.

Лара го наблюдаваше, докато той отиде до една полица и взе няколко компактдиска.

— Ще започнем с тези. Искам внимателно да чуете алегрото в Моцартовия Концерт за пиано номер двадесет и едно в до мажор, Кьохел 467, и адажиото в Брамсовия клавирен Концерт номер едно, и модератото в Рахманиновия Концерт за пиано номер две в до минор, опус осемнадесет, и накрая романса в Първия клавирен Концерт от Шопен. Те са отбелязани.

— Добре.

— Чуйте ги и ако искате, елате след няколко дни…

— Ще дойда пак утре.

На другия ден Лара пристигна с половин дузина компактдискове с концерти и рецитали на Филип Адлър.

— А, прекрасно! — рече професор Майърс. — Маестро Адлър е най-добрият. Интересувате ли се от неговите изпълнения?

— Да.

— Маестрото има много записи на чудесни сонати.

— Сонати?

Той въздъхна:

— Знаете ли какво е соната?

— Боя се, че не.

— Сонатата е произведение, състоящо се обикновено от няколко части с определена основна музикална форма. Когато тази форма се използва като произведение за солов инструмент, например пиано или цигулка, произведението се нарича соната. Симфонията е соната за оркестър.

— Разбирам.

„Няма да е толкова трудно да го използвам при разговор.“

— Първоначално пианото се е наричало пианофорте. На италиански това означава „тихо-силно“…

Следващите няколко дни обсъждаха записи с изпълнения на Филип — Бетховен, Лист, Барток, Моцарт, Шопен. Лара слушаше, поглъщаше и запомняше.

— Той харесва Лист. Разкажете ми за него.

— Франц Лист бил гениално дете. Всички му се възхищавали. Бил изключителен. Бил галеник на аристокрацията и накрая се оплаквал, че се отнасяли с него като с жонгльор или като с дресирано куче…