Звездите светят над нас - Страница 39

Още преди края на срещата всички бяха силно впечатлени.

Лара събираше екип. Нае адвокат на име Тери Хил, помощник — Джим Белън, ръководител на проекта — Том Критъи, и рекламна агенция, чийто шеф бе Том Скот. Сключи договор с проектантската агенция „Хигинс, Олмънт и Кларк“ и те започнаха работа.

— Ще се събираме веднъж седмично, но искам ежедневно да ми докладвате — предупреди Лара. — Държа хотелът да бъде построен в срок и в рамките на бюджета. Избрах вас, защото сте най-добрите в своята област. Не ме разочаровайте. Има ли въпроси?

Следващите два часа минаха в отговаряне на въпроси. По-късно Лара попита Келър:

— Според теб как мина съвещанието?

— Чудесно, шефе.

За първи път той я наричаше така. На нея й хареса.

Обади й се Чарлс Коун:

— Аз съм в Ню Йорк. Искаш ли да обядваме заедно?

— Разбира се — отвърна Лара.

Обядваха в „Сарди“.

— Изглеждаш прекрасно — каза й Коун. — Успехът ти се отразява добре, Лара.

— Това е само началото. Чарлс… не искаш ли да дойдеш в „Камерън Ентърпрайзис“? Ще ти дам процент от компанията и…

Той поклати глава.

— Благодаря, но не. Ти сега започваш, а аз съм към края на пътя. Следващото лято ще се пенсионирам.

— Нека поддържаме връзка — помоли го Лара. — Не искам да те загубя.

Когато Пол Мартин дойде отново в дома й, Лара му връчи пет-шест пакета.

— Имам изненада за теб, любими.

— Но аз нямам рожден ден.

— Отвори ги.

В тях имаше една дузина ризи от „Бергдорф-Гудман“ и вратовръзки „Пучи“.

— Имам си ризи и връзки — разсмя се той.

— Но не като тези — отвърна Лара. — Ще те накарат да се чувстваш по-млад. Ето името и на един добър шивач.

Следващата седмица Лара изпрати Пол при бръснар стилист, който му направи нова прическа.

Пол Мартин се разглеждаше в огледалото и мислеше: „Наистина изглеждам по-млад.“ животът му бе станал по-вълнуващ. „И причината за всичко е Лара.“

Жената на Пол се опитваше да не забелязва промяната у своя съпруг.

На съвещанието присъстваха всички — Келър, Том Критън, Джим Белън и Тери Хил.

— Ще ускорим строежа на хотела — съобщи им Лара.

Мъжете се спогледаха.

— Това е опасно — рече Келър.

— Не и ако се подходи както трябва.

Обади се Том Критън.

— Мис Камерън, най-сигурно е да се завършва последователно всеки етап — нивелация, изкопаване на основите, полагане на тръби за водопровод и канализация, после…

Лара го прекъсна:

— … дървено скеле и желязна арматура. Всичко това ми е известно.

— Тогава защо?

— Защото така ще са ни нужни две години. Не желая да чакам две години.

Джим Белън каза:

— Ускоряването означава да се започне едновременно работа по всички изброени етапи. Ако нещо се обърка, може да се получат несъответствия. Накрая сградата може да се окаже изкривена, електроинсталацията неправилно прокарана и…

— Значи ще трябва да се погрижим нищо да не се обърка, нали? — прекъсна го Лара. — Ако успеем, строежът ще е готов за една вместо за две години, а ние ще спестим почти двадесет милиона долара.

— Така е, но рискът е голям.

— Аз обичам да рискувам.

XIV

Лара разказа на Пол Мартин за решението си да ускори строителството на хотела и за обсъждането в комисията.

— Те вероятно са прави — каза Пол Мартин. — Това, което искаш, може и да е опасно.

— Правят го и Тръмп, и Юрис.

Пол внимателно отбеляза:

— Но, бебче, ти не си нито Тръмп, нито Юрис.

— Ще стана по-голяма от тях, Пол. Ще построя в Ню Йорк повече сгради от който и да е друг. Това ще стане мой град.

Той дълго я гледа.

— Вярвам ти.

Лара нареди да поставят в кабинета й нов телефон, чийто номер знаеше само Пол Мартин. Той също си постави телефон специално за Лара. Разговаряха по няколко пъти дневно. Следобед, когато можеха да се освободят, отиваха в жилището на Лара. Пол Мартин очакваше тези срещи с нетърпение, което му се струваше невероятно. Бе напълно завладян от Лара.

Келър се разтревожи, когато разбра как стоят нещата.

— Лара, според мен ти правиш грешка. Той е опасен.

— Не го познаваш. Чудесен е.

— Влюбена ли си в него?

Лара се замисли. Пол Мартин запълваше някаква потребност в живота й. Но беше ли влюбена в него?

— Не.

— А той влюбен ли е в теб?

— Мисля, че да.

— Бъди внимателна. Бъди много внимателна.

Лара се усмихна и импулсивно целуна Келър по бузата.

— Харесва ми, че се грижиш за мен, Хауард.

Лара изучаваше някакъв отчет на строителната площадка.

— Забелязах, че плащаме страшно много за дървен материал — обърна се тя към новия ръководител на строежа Пийт Рийс.

— Не исках да ви го казвам досега, защото не бях сигурен, но имате право, мис Камерън. Голяма част от дървения материал се губи. Принудени сме да поръчваме двойни количества.

Тя го погледна.

— Искаш да кажеш, че някой го краде?

— Така изглежда.

— Имаш ли някакви предположения?

— Не.

— Нали имаме нощни пазачи?

— Един.

— Той нищо ли не е видял?

— Не. Но при толкова оживена работа, би могло да става и денем. Всеки може да го направи.

Лара се замисли.

— Разбирам. Благодаря, че ми каза, Пийт. Ще имам грижата.

Същия следобед Лара нае частен детектив на име Стив Кейн.

— Как може да се изнесе един товар дървен материал посред бял ден? — учуди се Кейн.

— Вие ще ми кажете.

— Споменахте, че на обекта има нощен пазач?

— Да.

— Може би той е замесен.

— Не ме интересуват предположения — отсече Лара. — Разберете кой стои зад това и ми кажете.

— Може ли да уредите да ме наемат като строителен работник?