Звездите светят над нас - Страница 28

Той поклати глава.

— През тази седмица вие сте втората, която ми задава такъв въпрос. Не, никога няма да се пенсионирам.

— Сигурно не са ви предложили достатъчно пари — предположи Лара.

— Парите нямат нищо общо, мис. Преди да дойда тук, прекарах две години в болница за ветерани. Без приятели. Без някаква цел в живота. После някой ме убеди да наема това място — той се усмихна. — То промени целия ми живот. Всички от квартала се отбиват тук. Станаха ми приятели — почти като мое семейство. Това осмисли живота ми — той поклати глава. — Не, парите нямат нищо общо. Да ви донеса ли още кафе?

Лара се съвещаваше с Хауард Келър и архитекта.

— Не е нужно дори да откупуваме наемния договор — говореше Келър. — Разбрах се със собственика. Има една точка за лишаване от право на наем, ако кафенето не носи определена печалба всеки месец. През последните няколко месеца той не може да достигне тази печалба, поради което можем да затворим кафенето.

Лара се обърна към архитекта:

— Имам един въпрос към вас — тя погледна разтворените върху масата планове и посочи югозападния ъгъл на чертежа. — Възможно ли е тук да има отстъп и кафенето да бъде запазено? Може ли сградата да се построи при такова положение?

Архитектът изучаваше плана.

— Предполагам, че може. Бих могъл да наклоня тази страна на сградата и да я уравновеся от другата страна. Разбира се, ще има по-добър вид, ако не се налага да правим това…

— Но би могло да стане — упорстваше Лара.

— Да.

— Лара, казах ти, че можем да го принудим да напусне — рече Келър.

Лара поклати глава.

— Изкупихме всички други, нали?

Келър кимна:

— И още как. Ти си гордата собственичка на магазин за дрехи, шивачница, магазин за канцеларски принадлежности, дрогерия, пекарница…

— Добре — отсече Лара. — Наемателите на новата многоетажна сграда ще имат кафене, където да се отбиват. А също и ние. „Хейли“ остава.

На рождения ден на баща й Лара каза на Келър:

— Хауард, искам да ми направиш една услуга.

— Разбира се.

— Искам да отидеш в Шотландия вместо мен.

— Ще строим ли нещо в Шотландия?

— Ще купим един замък.

Той я слушаше мълчаливо.

— В планините има едно място, което се нарича Лох Морлих. То се намира по пътя от Гленмор за Авимор. В този район има много замъци. Купи един.

— Нещо като лятна резиденция?

— Нямам намерение да живея там. Искам да погреба баща си.

Келър повтори бавно:

— Искаш да купя замък в Шотландия, за да погребеш там баща си?

— Точно така. Нямам време да отида лично. Ти си единственият човек, на когото мога да се доверя. Баща ми е погребан в гробището „Грийнуд“ в Глейс Бей.

За пръв път Келър получи някаква представа за чувствата на Лара към семейството й.

— Сигурно много си обичала баща си.

— Ще го направиш ли заради мен?

— Разбира се.

— След като го погребете, намери някой, който да се грижи за гроба.

След три седмици Келър се върна от Шотландия и каза:

— Всичко е уредено. Притежаваш един замък. Баща ти е погребан на неговата територия. Мястото е красиво — недалеч от хълмовете, а наблизо има малко езеро. Ще ти хареса. Кога ще отидеш там?

Изненадана, Лара вдигна поглед към него:

— Аз? Няма да ходя там — отговори тя.

ЧАСТ ВТОРА

X

През 1984 година Лара Камерън реши, че е време да завладее Ню Йорк. Сподели плана си с Келър, който се ужаси.

— Тази идея не ми харесва — категорично заяви той. — Ти не познаваш Ню Йорк. Аз също. Това е друг град, Лара. Ние…

— Така ми казваха, когато дойдох от Глейс Бей в Чикаго — припомни му Лара. — Сградите са едни и същи, независимо дали ги строиш в Глейс Бей, Чикаго, Ню Йорк или Токио. Правилата на играта са еднакви за всички.

— Но тук се справяш великолепно — запротестира Келър. — Какво точно искаш?

— Казах ти. Нещо повече. Искам името ми да се появи на нюйоркския хоризонт. Ще построя и „Камерън Плаза“, и „Камерън Сентър“. А един ден ще издигна и най-високия небостъргач в света. Това е, което искам. „Камерън Ентърпрайзис“ се мести в Ню Йорк.

Ню Йорк преживяваше период на строителен бум и бе населен с гиганти в областта на недвижимите имоти като Зекендорф, Хари Хелмзли, Доналд Тръмп, фамилиите Юрис и Рудин.

— Ще влезем в техния клуб — каза Лара на Келър.

Настаниха се в „Риджънси“ и започнаха да опознават града.

Лара не можеше да възприеме размерите и динамиката на оживения метрополис. Приличаше й на каньон от небостъргачи, през който текат реки от автомобили.

— В сравнение с това Чикаго прилича на Глейс Бей.

Лара нямаше търпение да започне.

— Най-напред трябва да съберем хора. Ще намерим най-добрия адвокат по недвижими имоти в Ню Йорк. След това — отличен ръководен екип. Разбери с кого работи Рудин. Виж дали не можеш да привлечеш някой от тях.

— Добре.

— Ето списък на сгради, които ми харесват. Проучи кои са архитектите им. Искам да се запозная с тях.

Келър започна да се заразява от въодушевлението на Лара.

— Ще открия кредитен лимит в някои банки. С авоарите, които имаме в Чикаго, това няма да представлява проблем. Ще се свържа с някои спестовни каси и посредници на недвижими имоти.

— Чудесно.

— Лара, преди да се впуснем в това, не мислиш ли, че трябва да решиш какъв ще бъде следващият ти проект?

Лара го погледна невинно и попита:

— Не ти ли казах? Ще купим болницата „Манхатън Сентръл“.

Няколко дни преди това Лара седеше в един фризьорски салон на Медисън Авеню. Докато й правеха косата, тя дочу разговора от съседната кабинка.

— Ще ни липсвате, мисис Уокър.