Звездите светят над нас - Страница 25

К оглавлению

Като чу цифрата четири милиарда, Лара каза на Келър:

— Представяш ли си каква нужда от жилищно строителство има?

Той не бе сигурен, че тя се шегува.

През следващите три години тя построи две сгради с апартаменти и жилищна кооперация с различни собственици.

— Следващото, което искам да построя, е административна сграда в самото сърце на Чикаго — каза Лара на Келър.

— Продава се един интересен имот — съобщи й Келър. — Ако ти хареса, ще те финансираме.

Същия следобед отидоха да го разгледат. Намираше се на брега на езерото с превъзходно местоположение.

— Колко ще струва? — попита Лара.

— Правих изчисления. Ще възлезе на около сто и двадесет милиона долара.

Лара преглътна:

— Това ме плаши.

— Лара, при недвижимите имоти номерът е вземането на заеми.

„Парите на други хора“ — спомни си Лара. Това й повтаряше Бил Роджърс в пансиона. То й се струваше много отдавна, толкова неща се случиха оттогава. „Итова е само началото, мислеше Лара, само началото е.“

— Някои предприемачи строят почти без да влагат собствени средства.

— Слушам те.

— Номерът е да дадеш под наем или да препродадеш сградата на цена, която да покрие дълговете ти и пак да ти останат пари, за да купиш нов имот и да вземеш нов заем. Това е като обърната пирамида — пирамидата на недвижимите имоти — да можеш да строиш на базата на неголяма първоначална инвестиция.

— Ясно — рече Лара.

— Разбира се, трябва да внимаваш. Пирамидата е изградена от хартия — ипотеките. Ако нещо се обърка, ако печалбата от някоя инвестиция не успее да покрие дълговете от следващата, пирамидата може да се срути и да те погребе.

— Правилно. Как да се сдобия с този крайбрежен имот?

— Ще направим акционерно дружество. Ще поговоря с Ванс. Ако сумата е прекалено голяма за нашата банка, ще се обърнем към някоя застрахователна компания или спестовна каса. Ще вземеш петдесет милиона долара ипотечен заем. Ще получиш купон за ипотечния процент — това ще бъдат пет милиона и десет процента такса, плюс сумата за погашение — а те ще станат твои партньори. Ще вземат първите десет процента от приходите, но ти ще получиш имота, изцяло финансиран. Ще си възстановиш вложената в брой сума и ще запазиш стоте процента от отстъпката за амортизация при определяне на данъците, защото финансовите институции не приемат загубите.

Лара слушаше и поглъщаше всяка дума.

— Следиш ли мисълта ми?

— Да.

— След пет-шест години ще продадеш сградата, вече дадена под наем. Ако я продадеш за седемдесет и пет милиона, ще ти останат дванадесет и половина милиона чиста печалба след изплащане на ипотеката. Освен това ще имаш осем милиона необлагаем постоянен приход от отстъпката за амортизация при определянето на данъка, които можеш да ползваш за намаляване на данъците и върху други приходи. Всичко това срещу инвестиция от десет милиона долара в брой.

— Фантастично е! — възкликна Лара.

Келър се ухили:

— Правителството има интерес да печелиш пари.

— А ти, Хауард, имаш ли интерес да спечелиш пари? Много пари?

— Моля?

— Искам да дойдеш да работиш при мен.

Келър изведнъж замълча. Знаеше, че му предстои едно от най-важните решения в живота и то нямаше нищо общо с парите. Бе свързано с Лара. Той бе влюбен в нея. Бе преживял болезнен момент, когато се опита да й го каже. Цяла нощ бе репетирал предложението си за женитба, а на другата сутрин се изправи пред нея и заекна: „Лара, обичам те.“ Преди да може да добави нещо, тя го целуна по бузата и отвърна: „И аз те обичам, Хауард, виж този каталог за нови производства.“ И той не посмя да опита втори път.

Сега тя го канеше да й стане съдружник. Щеше да работи редом с нея всеки ден, без да може да я докосне, без да може да…

— Вярваш ли в мен, Хауард?

— Трябва да съм луд, за да не вярвам, нали?

— Ще ти дам заплата два пъти по-голяма от сегашната ти и пет процента от компанията.

— Мога ли… мога ли да си помисля?

— Но какво има да мислиш?

Изведнъж той реши:

— Ами, мисля, че няма какво… партньорке.

Лара силно го прегърна.

— Това е чудесно! Двамата ще построим прекрасни неща. Наоколо има толкова много грозни сгради, за които няма оправдание. Всеки строеж трябва да бъде принос за този град.

Той докосна ръката й:

— Никога не се променяй, Лара.

Тя изпитателно го изгледа:

— Няма.

Краят на седемдесетте години бе характерен с растеж, с промени и вълнения. В 1976 година Израел завладя Ентебе, умря Мао Дзедун, Джеймс Ърл Картър бе избран за президент на САЩ.

Лара издигна още една административна сграда.

В 1977 година почина Чарли Чаплин, след известно време умря и Елвис Пресли.

Лара построи най-големия търговски център в Чикаго.

В 1978 година преподобният Джим Джоунс заедно с деветстотин и единадесет свои последователи извършиха масово самоубийство в Гвиана, САЩ признаха комунистически Китай, бяха ратифицирани договорите за Панамския канал.

Лара построи серия многоетажни жилищни кооперации в Роджърс Парк.

В 1979 година Израел и Египет подписаха договор за мир в Кемп Дейвид, в атомна централа на Три-Майл Айлънд стана злополука, а мюсюлмански фундаменталисти завзеха посолството на САЩ в Иран.

Лара построи небостъргач и луксозен курортен център с клуб в Диърфийлд, северно от Чикаго.

Лара рядко излизаше в обществото. Обикновено ходеше в един клуб, където свиреха джаз. Там й харесваше. Гостуваха първокласни джазизпълнители — големият саксофонист Вон Фриман, Ерик Шнайдър, Антъни Бракстън, пианистът Арт Хоудс.